Прекъсни ме още веднъж…

Автор: KatyKatiKate, превод от английски

Питам група мъже: „Някога прекъсвали ли сте жена, докато говори?“

Разбира се“, казват.

Но не само жени.

Прекъсвам и мъже.

Всички прекъсвам.

Не е, защото са жени.

Просто защото съм нетърпелив/искам да спечеля дебата/просто така си говоря.

Наистина не мисля, че има нищо сексистко.

Не ме познаваш.

Винаги слушам какво говорят жените.

Окей

Пак старата песен…

Ясно ми е, че не се мотаеш по цял ден, чакайки някоя жена да заговори, за да изкочиш отпред, да метнеш одеало върху главата й и да се развикаш „стига толкова женски приказки“. (Добре, де, надявам се.)

Знам, че не си неандерталец или трол. Или пък си. Но ако си- тази статия не е за теб.

Тази статия е за мъжете, които харесват жените, които прекъсват.

Честно, разбирам го. И аз също съм нетърпелива. И аз обичам да печеля в спорове. И мен ме кефи да говоря така. Предпочитам да водя разговори с темпото на италиански рапър.

На бас, че ако скрита камера снима теб и приятелите ти и мен с моите приятелки, ще се видят много подобни неща- говорим със сто думи в минута, довършваме си изреченията, прекъсваме приятелите си, когато знаем накъде бият и искаме да се придържаме към своята тема.

Но ако същата скрита камера заснеме мен и теб в разговор- средностатистическа жена и средностатистически мъж, колеги… ти ще запазиш личността на комуникатор, която имаш с приятелите си, а аз не.

Защо?

Представи си, че екранът се изпарява и се пренасяш в поредица от сънища…

Сън Номер Едно

Влизаш в ресторант, за да обядваш. Ти си клиента, аз- сервитьорката.

Сервитьорка: Хей, как сте днес?

Клиент: Доста добре, вие как сте?

Сервитьорка: Страхотно, благодаря! Специалитетът ни днес е италиански—

Клиент: Аз си знам какво искам.

Сервитьорка: Супер! Какво да б—

Клиент: Бих искал пиле пармезан с гарнитура от карфьол и студен чай.

Сервитьорка: Чудесно. И-

Клиент: (в същия момент) И – Ох.

Сервитьорка: Извинете. Какво щяхте да кажете?

Клиент: Имам среща в 1.30 и трябва да съм излязъл оттук след 30 мин.

Сервитьорка: Това няма да бъде проблем. Връщам се веднага с вашия студен ч—

Клиент: Мерси.

Чие преживяване на ситуацията е ключово тук? Ще ти подскажа. Не това на сервитьорката.

Ситуацията съществува, за да задоволи желанията на клиента. Никой не вижда нищо лошо в това. Стандартно очакване в индустрията.

Започва, когато той седне.

Той вика сервитьорката и тя идва.

Той получава отговори на всички свои въпроси.

Той получава това, което иска.

Интеракцията приключва, когато той решава, че е приключила.

Клиентът е свикнал да заема всичкото време и пространство, което иска. Чувства се в правото си да получи това внимание не защото проявява дискриминация спрямо обслужващия персонал или защото си мисли, че е по-велик от тях. Просто така е свикнал. Всички са свикнали така.

Никой клиент не влиза в ресторант, мислейки си: „Чудя се как да направя така, че да получа това, което искам за обяд днес. Наистина ще трябва да отстоявам себе си.“ Разбира се, че не. Клиентът не се чуди как да навигира в ресторанта, така че да бъде нахранен. Той си знае: „Ще получа това, което искам. Гарантирано е. Аз съм клиента, заслужавам го.“

Затова влиза в ресторанта, завладявайки цялото пространство, и не му прави впечатление колко труд полага сервитьорката, незабелязано, усмихнато да се нагоди към него в малкото останало за нея пространство.

МИСЛИЛ ли е някога този клиент КАК да поръча пиле пармезан?

Много ясно, че не. Понеже дори и случайно да поръча пилето на библейски гръцки, ще получи в замяна объркан поглед, усмивка и допълнително помощ от сервитьорката, чиято работа е да се увери, че клиентът е получил точно това, което иска от интеракцията. Ще се чувства ли зле, че е имал нужда от двайсет минути, за да си поръча? Не. Той е клиентът. Негово право е.

А МИСЛИЛА ли е някога тази сервитьорка КАК да вземе поръчка за пиле пармезан?

Да. Мисли го постоянно. Защото ако не се справи добре, ще бъде наказана. Ако някой смята, че показва нетърпение или раздразнение, докато слуша някой да говори на марсиански, ще бъде наказана. Наказана как? Най-малкото ще й се накарат, ще бъде принудена да се извини, ще й се отрази на бакшиша и вероятно ще бъде дисциплинирана…

Да напуснем ресторанта за момент. Една цигара време за почивка.

Разбери, че когато жените говорят с мъже, има динамика по подразбиране, към която и двете страни имплицитно са се съгласили да се придържат, но спрямо която само едната е отговорна да се пригажда. Познай коя страна.

Когато говориш с жена и я прекъсваш,

Това не е неудобно за теб.

Струва ти се като лесна поръчка на обяд.

На теб не ти се налага да полагаш труд, за да продължаваш да участваш в разговор, който ти управляваш. Не виждаш менталната гимнастика, която твоята „сервитьорка“ в разговора се налага да полага, за да успее да:

А) намери начин да каже това, което е искала да каже, преди да предприемеш рязък завой

Б) да те накара да се чувстваш удовлетворен от хода на разговора

В) не бъде наказана.

Artboard 1-1

Интересен факт: по време на дебат, предществащ президентските избори в САЩ, Тръмп прекъсва Клинтън цели 51 пъти, а тя него- едва 17 пъти.

Сега сигурно си мислиш: „Ей, и мене ме прекъсват жени понякога. И не ги наказвам за това. Харесвам силни жени.“ Да, да. Знам, че е така.

Напомня ми за това как, докато работя по някой документ и имам две таблици една до друга, първоначално и двете са еднакви, но опитам ли се да направя прозорецът по-малък, едната колона си остава същата, а другата намалява и намалява, докато накрая от нея не се вижда и дума.

Окей. Край на почивката.

Да се върнем в ресторанта и да се срещнем с една силна жена:

СЪН Номер Две

Влизаш в ресторант, за да обядваш. Ти си клиента, аз- сервитьорката.

Сервитьорка: Хей, как сте днес?

Клиент: Доста добре, вие как сте?

Сервитьорка: Страхотно, благодаря! Извинете ме за момент, връщам се веднага.

(десет минути по-късно)

Сервитьорка: Благодаря ви за търпението! Имате ли някакви диетични рестрикции?

Клиент: Какво? Амии, не-

Сервитьорка: Супер, значи искате паста карбонара, страхотна е.

Клиент: Всъщност аз—

Сервитьорка: Най-доброто в менюто е, много ще ви хареса.

Клиент: Бих предпочел—

Сервитьорка: Извинете ме за момент, ще се върна след малко с порцията Ви. Благодаря!

Хейй! Какво стана току-що? Харесваме ли я?

Ядосахме ли се? Подразни ли ни поне мъничко?

Но защо?

Сервитьорката излезе извън имплицитно приетите граници на поведението, което се очаква от сервитьор към клиент- от човек с по-малко власт към този с повече. Клиентът се почувства извън баланс, може би дори уплашен и със сигурност ядосан, че пространството му, изборът му, способността му да избира посоката и продължителността на интеракцията, са му били отнети и сведени до минимум.

Но тя не беше груба- беше слънчева и ентусиазирана. И държеше хода на разговора напълно под свой контрол.

Но не така по принцип протича един разговор между сервитьорка и клиент.

Безусърдния обяд на клиента е провален. Сега му се налага да се труди, за да бъде чут. Трябва да се замисли какво се е случило, да осмисли усещането си за невидимост и неудовлетворение. Всичко това му се струва адски НЕЧЕСТНО. Разбира, че за да получи пиле пармезан, ще трябва да направи сцена и вместо това яде пастата, пуфтейки.

Пастата хич не е лоша, но не е това, което е искал. Обаче не си заслужава битката.

Тръгва си без усмивка и казва на приятелите си да не ядат в този ресторант. Не, че храната е лоша, но е неудобно…

Пуш-почивка пак?

Току-що преживя един разговор със себе си, от другата страна. Някой ти отне цялото пространство. И ти се наложи да се смалиш за равновесие. Някои хора имат много социална власт благодарение на пари, раса, пол, обществена позиция. Или пък всичките вкуп.

Ти имаш социална власт. Ти си клиентът.

Изглежда хората, имащи социална власт имат идеята, че за да бъдеш потисник, трябва да атакуваш по-слабите. Стига да не се опиташ да наръгаш някой с нож (или дори вилица), не си потисник. Какво успокоение.

Но потисниците не нараняват жертвите си в директна физическа битка. Те задушават. Разпростират се на всеки наличен сантиметър. Разполагат се върху хора, които са спрели да забелязват.

Навикът ти да прекъсваш жени е удобен за теб, може даже да се гордееш, понеже демонстрираш увереност и завидни умения за дебат.

Но, представи си разговорът, който градиш с друг човек като ядене, което споделяте. Ако си поръчате пица заедно, сам ли ще излапаш цялата? Ще грабнеш ли от нея парчето, което е захапала само след една хапка? Така ли ще се държиш пред целия офис? Ще се почувстваш ли горд от здравословния си апетит и бързи умения за отскубване на пица от нечия уста?

Ами, нейният глад?

Как би се почувствал, ако ти отскубне парчето обратно? Не се притеснявай и тя като клиента по-рано ще реши, че не си заслужава конфронтацията- дори на цената на собствения й глад. Пък и нали знае, че титли като „кучка“ или „ревла“ се разнасят скоропостижно и нямат отлепяне.

Край на пуш-почивката. Връщаме се обратно- за последен път.

СЪН Номер ТРИ

Влизаш в ресторант, за да обядваш. Ти си клиента, аз- сервитьорката.

Клиент: Имам среща в 1.30 и трябва да съм излязъл оттук след 30 мин.

(Не си се объркал, тази част е същата като №1. Само почакай…)

Друг мъж влиза в ресторанта.

Клиент: Г-н Джонсън!

Джонсън: О. Здравей.

Клиент: Аз съм Джон. От маркетинг отдела? В екипа на—

Джонсън: Да, да.

Клиент: Искам да кажа, че много, много ми допадна речта, която дадохте на—

Джонсън: Мерси, Джон. Бързам за обяд.

Клиент: Аа, добре, добре. Пилето с пармезан е—

Джонсън: Благодаря. До скоро.

Клиент: Да. Благодаря. Приятен—

(Г-н Джонсън вече се отдалечава)

О-о! Какво имаме тук?

На върха на пирамидата вече е не клиентът Джон, а неговият шеф или шефът на шефа му, а най-отдолу с най-малко свобода да расте и най-малко тежест да носи, си остава сервитьорката.

Ауч“- мисли си Джон. „Това не беше удовлетворяваща среща. Не успях нищичко да кажа!“

Нямам какво да предложа по темата за отношенията между мъже. Единствената причина, поради която сме обратно в ресторанта е, за да отговорим на следния въпрос:

Значи прекъсваш всички, така ли? Просто така си говориш? Няма значение кой е от отсрещната страна?

Прекъсваш ли шефа си?

Прекъсваш ли полицая, когато те спре на шосето?

Прекъсваш ли хората, за които знаеш, че имат власт?

Прекъсваш ли хората, за които знаеш, че могат да нарушат благосъстоянието ти?

Не прекъсваш всички. Прекъсваш всеки, когото можеш да си позволиш да прекъснеш.

Ще ти се наложи да положиш усилие, за да се поприбереш и да направиш място и за другите.

Ще е некомфортно.

Ще прекараш много време, мислейки за това как участваш в разговор, докато се случват тези разговори. Ще стоиш между двама колеги, изглеждайки сякаш те тресе параноята, докато се питаш: „Мога ли да се изкажа вече? Мой ред ли е? Ама, че гадост. Искам да се изкажа!“

Искам да разбереш, че жените си мислят тези неща, всеки път когато си говорят с теб.

Всеки.

Път.

С охота ще се връщаш при приятели, които не те карат да им правиш място. Там ще се чувстваш удобно. Но искам да разбереш, че твоето спокойствие е наказание за жените, с които общуваш. Ако ти се налага да играеш в по-малък двор, когато играеш в къщата на момиче, няма да ти се иска да се връщаш. Но когато дворът е повишение, екип в работата или квартално магазинче, което избягваш, защото ти напомня, че ти се налага да правиш място и за някой друг, наказваш жените, за това че въобще съществуват. Изрязваш ги от живота си. За свое удобство.

В момента твоето удобство в разговорите с жени е червен флаг. Удобството ти е знак, че трябва да провериш дали не си стъпил ВЪРХУ МЕН. (Защото си.)

Веднага щом ти стане удобно, помисли си за примера с пицата:

На път ли си да изядеш цялата пица?

Всеки ли е получил парче?

Да, можеш да обичаш жени и при все това да ги нараняваш.

Обичта ти към жените съществува наред с подсъзнателния устрем към доминация.

Ти, мили прекъсвачо, си 30-метрова стена, която ме обгражда по време на разговор. Всеки път, когато направя стъпка, ти си там и ми препречваш пътя. И докато се взирам в стената, която ще ми струва кръв, за да разбия, и си мисля: „Толкова е тясно тук, не мога да дишам“, ти виждаш широкото поле, в което се шириш и си мислиш: „Толкова е просторно тук, какъв й е проблемът“.

Идеята ми е, че стените не знаят, че са стени.

Системите на потисничество са като цяло невидими за тези, които облагодетелстват. Така са устроени.

this-app-says-it-measures-how-many-times-women-are-interrupted-by-men.jpgТака че няма значение, че не се опитваш нарочно да заглушиш гласовете на жените в живота си. Това, което трябва да разбереш, е че в разговор с жена и двамата носите тежестта на историята- личните ви истории, културната история, историята на жените, които получават право да гласуват едва през 1920 (Вел. Прев.: в Щатите; в България това се случва едва през 1938г.). Историята, която ти представя факта, че жените са получили право да гласуват, но удобно забравя да ти напомни, че суфражетките са били посрещнати с възмущение, паника и насилие от своите съвременници.

Историята се стреми да заглуши женските гласове. Нарочно.

Не извъртай сега всичко, като започнеш да даваш примери със силната си майка или жена. Тук става въпрос за теб.

Ако прекъсваш жените и си окей с това, защото прекъсваш и мъже, те моля да седнеш и да си помислиш за какво те е грижа и за кого те е грижа; кого искаш да бъдеш и кого би искал да възпиташ. И те моля да си дадеш следния въпрос:

Прекъсваш всички, но всъщност говориш по този начин с хората, които знаеш, че не могат да ти се противопоставят, нали така?

Разбираш ли, че можеш да се промениш?

***

Бележка на преводача: някои читатели на статията бяха подразнени от това, че примерите в статията са между клиент и серитьорка. Според мен, авторката използва пространството на ресторанта и обслужващата сфера като метафора за това как от жените се очаква да полагат много емоционален труд и да „обслужват“ мъжете дори и в рамките на ежедневните разговори поради по-ниския социален статус, който продължават да имат в обществото. За това как мъжете се движат в повечето пространства, все едно че им принадлежат, и без да полагат минимално усилие, за да бъде комуникацията с тях достъпна и предразполагаща за жените, с които разговарят.

Наскоро бях на стартъп и бизнес конференция във Варна, посетителите на която, както можете да предположите, бяха 80% мъже. Участвала съм в световни конференции по целия свят, но никога не ми е било по-трудно да взема думата, отколкото с тези български мъже. Ужасно е да не можеш да кажеш повече от 5 думи, без да бъдеш прекъсната, да задаваш въпроси, на които никой не отговаря, да усещаш, че гласът ти е отнет, да изпитваш неадекватност, която прави задачата да си отвориш устата, за да кажеш нещо, някаква непосилна задача. Пък не е като да няма какво да кажа- имам невероятно образование, чета, пътувам, творя и все пак мъжете, които срещнах там (но не само!), явно не виждаха в мое лице равностоен събеседник, който търпеливо и внимателно да изслушат. Предвид това, че не ме познават, това не е лично отношение, а вместо това показва силата на идеите, които имаме за позициите и пространството, които жените заслужават да заемат.

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s